Акита ину се появява в едноименната японска префектура в северната част на остров Хоншу. Счита се за една от най-древните породи на света, за което свидетелстват археологически находки на древни шпицообразни кучета, датирани от II хил. пр.н.е. Запазени са и древни рисунки, изобразяващи кучета, подобни на съвременната Акита. За най-верояни предци на породата се считат кучетата Матаги ину, срещащи се в района на планината Одате през VIII век и използвани за лов на мечки и глигани. Акита в съвременния си вариант се появява едва през периода Едо (XVII век), когато са забранени ловните забави и се появява необходимостта от кучета-пазачи. През XVIII век Акита навлиза в средите на японската аристокрация. Това се случва заради закона на върховния главнокомандващ генерал Цунайоши, който повелява строго наказание за убийство или даже удряне на Акита. Кучетата стават символ на щастие и процъфтяване за семейството, което съответства с релоигиозните обичаи на времето. По време на Реставрацията Мейджи (1868 – 1912) на мода идват кучешките боеве и Акита се кръстосва с Шикоку, бойна порода кучета, което води до появата на кучетата Тоса. Същевременно към кръстоските се добавят и европейски кучета – Санбернар, Английски мастиф, Немски дог, които все по-интензивно се внасят в Япония. Новата Акита се различава от предшествениците по силното телосложение и наклонените уши. Японска пощенска марка от 1953 г., показваща Тачибана – едно от малкото кучета Акита в Япония по това време. След това положението на кучетата в Япония се влошава. В началото се въвежда данък върху притежаването на кучета, което значително намалява раждаемостта, а след това се разразява епидемия от бяс, която се превръща в истинска катастрофа, като се има предвид, че Япония е островна държава. Породата става застрашена от изчезване и японското правителство предприема бързи мерки, които помагат Акита да съществува и до днес. През 1931 г. със специален закон породата попада под държавна закрила, а следващата година е създадено общество за защита на японските кучета. Акита става и един от символите на японското самосъзнание и национална гордост. Кучето Хачико, което десет години след смъртта на стопанина си го чака на спирката, където някога е пристигал, става известен символ на вярност. В годините на Втората световна война породата отново преживява криза, като през 1946 г. са оцелели едва няколко представители на породата. В следвоенните години, по време на Окупацията на Япония американските войски харесват породата и я внасят в САЩ, което води до появата на Американски акита, която става много популярна в Америка заради естествената си предразположеност към изложения. През втората половина на 50-те години на XX век протича развитието на Акита в САЩ. По-късно породата е внесена в Германия и Италия и с нея се запознава целият киноложки свят. Въпреки че в целия свят има развъдници за Акита, на най-голяма популярност тя се радва в Америка. Там тя е сред 20-те най-популярни породи и всяка година се регистрират над 10 000 нови кученца. В други страни, например Русия, има само няколко представители. Преди години Акитата ину се е използвала за лов на панди, защото е много умно и достатъчно силно куче, за да може да убие една по-едра панда.
